Константин Константинов е роден на 20.08.1890 г. в гр. Сливен. Завършва право в Софийския университет (1911), посещава Париж с намерение да специализира, но се завръща поради липса на средства. Работи като съдия, прокурор, юрисконсулт, адвокат. Председател на секция „Литература“ в Камарата за наука и изкуство (1945-1947).
Председател на Съюза на българските писатели (1945-1946) и на Института за преводна литература при Министерството на информацията.
Започва да публикува през 1907 г. в сп. „Българан“, а по-късно и в „Българска сбирка“, „Наблюдател“, „Наш живот“, „Съвременна мисъл“, „Златорог“, „Изкуство и критика“, „Изкуство“ и др. Заедно с Дебелянов и Подвързачов издава сп. „Звено“ (1914).
К. Константинов пише разкази, очерци, литературни есета, спомени, пътеписи, романи. Сред най-известните му книги са сборниците с разкази „Към близкия“ (1920), „Любов“ (1925), „По земята“ (1930), „Трета класа“ (1936), „Ден по ден“ (1938), „Седем часът заранта“ (1940), „Птица над пожарищата“ (1946), романът „Кръв“ (1933), „Сърцето в картонена кутия“ (1933; в съавт. със Св. Минков), пътеписите „Нашата земя хубава“ (1940), спомените „Път през годините. Т. 1-3“ (1959-1966), есетата „Върхове“ (1967) и др.
Автор е на книги за деца: „Приказки за тебе“, „Приказки на щурчето“, „Старият щърк“ и др.
Известен е като един от големите български преводачи от руски и френски език.
Умира на 03.01.1970 г. в София.
Националната награда „Константин Константинов“ е учредена през 2004 г. от Министерство на културата, Национален център за книгата към МК, Регионална библиотека „Сава Доброплодни“- Сливен, Община Сливен и „Ротари клуб“ – Сливен.От 2004 г.
В рамките на Фестивала на детската книга в Сливен се връчва и Национална награда „Константин Константинов“ за принос в книгоиздаването за деца през предходната година. Наградата включва малка пластика, диплом и парична сума и се връчва в четири категории: голяма награда за цялостен принос и награди за: издателство, автор, илюстратор.